За книгата: 2014 г. / В края на 60-те години, на прага на петдесетата си годишнина, Давид Самойлов (1920–1990) се насочва към прозата. Работата по ценната книга продължи до смъртта на поета. В „Мемоарите“ спомените за детството, юношеството, младостта, военните години и ужасните следвоенни седем години бяха органично съчетани с размисли за съвременната история, пътищата на Русия и руската интелигенция, съдбата и предназначението на литературата в двадесети век. Сред героите на книгата са „последните гении“ (Николай Заболоцки, Борис Пастернак, Анна Ахматова), старши съвременници на Самойлов (Мария Петровых, Иля Селвински, Леонид Мартинов), най-близките му приятели и връстници, загинали във Великата отечествена война ( Михаил Кулчицки, Павел Коган) и тези, които избраха различни пътища през втората половина на века (Борис Слуцки, Николай Глазков, Сергей Наровчатов). Композицията и композицията на „Мемоарите“ съответстват на плана на автора; в раздел „Приложения” са публикувани други мемоарни очерци на Самойлов и негови бележки по литература от различни години. Работата на прозаика Самойлов е описана в предговора на вдовицата на поета Г.И. Тълкуването на „Мемоарите“ е посветено на послеслова на обикновения професор на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“ А. С. Немзер: изследването е проведено в рамките на Програмата за фундаментални изследвания на Националния изследователски университет „Висше училище“ по икономика през 2014 г.